ИСТОРИЯ НА СОУ"ХРИСТО СМИРНЕНСКИ"
Историческа справка
През 1818 г.е открито българско училище в зимника на Цени Спасов от гр. Долна Митрополия с преподавател свещеник .По нареждане на турските власти по-късно закрито.Българско училище отново било открито през 1828г.
Помещавало се в зимник. Учител бил някой си Наум.През 1868г. била построена първата училищна сграда с доброволен труд на населението. За строежа дошли строители от Балкана. Първият учител с третокласно образование бил Сава Николов от гр. Плевен.До 1895г. учениците се обучавали от един учител , който водил четири слети отделения. В обучението му помагали по-големи ученици от четвърто отделение .Книгите се закупували със средства събирани от дарения, изнесени вечеринки , книги –дарени от учители.За физкултурен салон служел зимника на Георги Лупаров.
По- късно за тази цел били използвани стаи от училището.
През 1895/96г. в Гулянци идват Петър Кръстанов и Пенчо Бакърджиев.
През 1898-99г. в селото идва Мара Жекова със завършено средно образование . По- късно тя се омъжва за Петър Кръстанов и се установяват в с. Гулянци. През учебната 1912-1913 г.учителският персонал се увеличава на шест души.
През 1920-21г. се откриват и два класа – непълна прогимназия с І и ІІ клас .
Първи учители в новооткритата гимназия са били Георги Войников от гр. Плевен и Недялка Донева от гр. Велико Търново. На следната 1921-22 г. учителският персонал в селото нараства на 11 души- 7 в първоначалното учелище и 4 в прогимназията. За учители в прогимназията са назначени Драган Грънчаров от село Соволяно-Кюстендилско , редовен прогимназиален учител. За редовни първоначални учители са назначени Опро Опров от
с.Гулянци ,Кунка Гетова от гр.Плевен и Светлана Мирджева от гр.Кукуш.
Учебните занимания продължават да се водят в двете класни стаи и в частни къщи.
През 1930 г. в с. Гулянци е построена нова училищна сграда на 2 етажа и 10 учебни стаи.
През 1931 г. училището станало основно . То обаче не било достасъчно за 14 паралелки.
Част от учениците продължават обучението си в старата училищна сграда.
Същата година била открита и ученическа трапезария,издържана от наем на училищния салон и представления , изнасяни от учители и ученици.
Построяването на училището било съпроводено с много борби между местните богаташи , които се борели за запазване на своите лични интереси и някои прогресивни хора , като Преслав Каменов – главен учител по това време , Георги Попов –председател на училищното настоятелство , бедните и малоимотни хора.
На едно събрание учителят Преслав Каменов предложил да се разоре целината отсам и оттатък река Вит от малоимотни селяни на исполица и с получените приходи да се построи ново училище.
Същият бил подкрепен от тогавашния председател на училищното настоятелство Георги Попов и цялото учителство . Против предложението се обявили кметът на селото и някои богаташи ,ката Субашелови , Манови , Личеви и други .Те заплашвали Преслав Каменов ,гонели орачите от нивите .Селяните трябвало да орат нощем.
От засетите рапица , цвекло и царевица за две години получили 1500 000лева.
През 1923 г.Преслав Каменов отишъл в Министерството на Народната просвета и взел разрешение за строеж на нова училищна сграда . За учебната 1930-31г. училищната сграда била готова за учебни занятия.
Днес сградата напомня на по-възрастните жители на град Гулянци за Преслав Каменов и те са му благодарни.
През 1936г.под ръководството на учителя Стойко Тодоров започва издаването на ученически вестник „Дунавскиа песен „
От 1938 г. в селото се открива и допълнително земеделско училище , което просъществувало до 1948г.
До 1941 г. поради липса на достатъчни учебни стаи заниманията се водят с 15 паралелки полудневно .
Направена е постъпка за построяване на нова училищна сграда , но поради започналата Втора световна война всичко остава в застой и чака по- благоприятни времена . През 1948 г. с доброволен труд е построена прогимназия на два етажа и ученически стол.Директорите на двете нови ученически сгради били:
Драган Грънчаров, Стойко Тодоров , Екатерина Бондокова, Петър Нейков и Велко Велков.
До 1958 г.училището няма име . По предложение на учителския колектив изпълнителния комитет на Селаш народен съвет с.Гулянци взема решение училището да носи името на поета Христо Смирненски –протокол №17 от 23 септември 1958г.Патронният празник на училището да се чества на 29 септември , рождената дата на Христо Смирненски .През 1971 г.на 24 май е отпразнувана 100 годишнината на основното училище.
С указ на Държавния съвет №1942 , обнародван на 17 септември 1974г. с. Гулянци е обявено за град.
От учебната 1981/82 г.училището се преобразува от Основно в Единно средно политехническо училище (ЕСПУ)
„ Христо Смирненски „. Същата година са приети първите 6 годишни първокласници с учителки :Зинка Габърска и Николина Герасимова и първия прием на 9 клас, директор Станислав Косаков и зам.директор Славейко Йорданов.
През учебната 1982-83 г. започват да учат и първите 10 класове .
На 5 август 1982г. е направена първата копка за изграждането на 26 – класно училище .
Новата училищна сграда на СОУ е открита през 1985-86г.Директор е Данаил Георгиев , зам. Директори- Парашкев Георгиев и Валентина Цветанова.
Първият випуск , завършил пълен курс на обучение – 1-11 клас завършва през 1990 г. Една паралелка – водачи на категория „Т” и „ С” и една икономическа . Класни ръководители са Валентина Николова и Никола Тончев.
Хронология
1818 г. - училището се е намирало в зимника на Цени Спасов от Долна Митрополия
1828 г. - в селото идва първият учител-НАУМ
1868 г. - построена е първата училищна сграда с 2 учебни стаи
До 1895 г. - персоналът се е състоял от един учител, който водел 4 слети паралелки.
1895/96 г. - в Гулянци идват Петър Кръстанов и Пенчо Бакърджиев
1898-99 г. - Учители са: П.Ковачева,Евгения Димитрова, Мара Хаджидимитрова с педагогическо образование и др.
1930 г. - построена е с доброволен труд нова училищна сграда на 2 етажа и 10 учебни стаи
1931 г. - училището става основно и не може да побере 14 паралелки. Преслав Каменов - главен учител, изиграва основна роля за построяването на училището.Бит е много пъти, вследствие на което се разболява от туберкулоза и умира на 28 години.
През 1971 г. е чествана 100 годишнината на училището.
1981 г. училището е обявено за ЕСПУ.
На 5 август 1982 г. е направена първата копка за изграждане на 26 класното училище, в което учим и днес.
Историята продължава!
