ЗА ВАС, РОДИТЕЛИ

 Приемен ден на Елеонора Костадинова -

всяка първа и трета седмица от месеца,

вторник от 13,00 до 14,00 часа

Заповядайте!

Как трябва да се държат родителите с дете, което тръгва в първи клас:

1. Будете го спокойно. Отваряйки очи, то трябва да вижда вашата усмивка и да чува ласкавият ви глас. Въздържайте се да го укорявате и хокате. Сутринта преди училище не е моментът да му напомняте вчерашните бели. Дори и да е оставило разхвърляни играчки, отложете забележката си за след училище.

2. Не го карайте да бърза. Разпределете правилно времето, което е нужно за подготовка на детето за училище. Това е ваша, а не негова задача. И ако не смогва, вината също е ваша. На другия ден го разбудете по-рано - толкова, с колкото е "закъсняло" днес.

3. Изпратете го сито на училище. До голямото междучасие, когото ще може да закуси, то ще мисли за сандвич или баничка и няма да е достатъчно съсредоточено в уроците.

4. Не се разделяйте с него с предупреждения от рода на: "Гледай да не грешиш", "Дръж се добре", "Внимавай да не получиш лоша оценка" и др. Далеч по-полезно е да пожелаете на детето успех, да го окуражите с някоя похвала и ласкави думи. На него и без това му предстои труден ден.

5. Когато се върне от училище, не го атакувайте с въпроси като: "Как мина днес", "Какви оценки изкара". Още по-лоши са ироничните подмятания "е, размина ли ти се без двойка днес?" или "Кажи, двойкар, как е успеха?"Посрещайте детето спокойно, без да го обсипвате с хиляди въпроси. Дайте му възможност да се отпусне. Но ако е силно възбудено и още от прага напира да сподели нещо с вас, не отлагайте разговора за после, изслушайте го - това няма да ви отнеме много време. Помислете си понякога колко е важно за вас самите някой да ви изслуша.

6. Забележите ли, че детето от нещо е огорчено, но мълчи, не го разпитвайте, докато не се успокои. Тогава то само ще ви разкаже всичко. Ако не го направи, след това внимателно се поинтересувайте. Но не се опитвайте да задоволите любопитството си на минутата.

7. Интересувайте се от успеха на детето си в училище, но не и в негово присъствие. А след като чуете забележките на учителя, не бързайте да линчувате ученика. За да направите правилни изводи, трябва да изслушате и двете страни. Учителите нерядко са субективни. Те също са хора и не са застраховани от пристрастно отношение към своите питомци.

8. Не изисквайте от детето веднага след училище да заляга на уроците. Почивка от 2-3 часа просто му е необходима. Още по-добре е, ако вашият първокласник поспива половин-един час. Това е най-добрия начин да възстанови умствените си сили. Най-подходящото време за подготовка на уроците е от 15 до 17 часа.

9. Не заставяйте детето да научи всичко на един дъх. След занимания от 15-20 минути е добре то да си почине 10-15 минути. И ще е чудесно, ако през това време не седи на едно място, а си играе.

10. Не стойте над главата му, когато си приготвя домашните. Дайте му възможност да работи самостоятелно. Но, ако се налага да му помогнете, въоръжете се с търпение. Спокойният тон, подкрепата (Не се бой, ще се справиш", "Давай, заедно ще успеем", "Аз ще ти помогна") и похвалата, дори и да греши, са му жизнено необходими. А иначе бързо ще убиете желанието му да ви търси за помощ в бъдеще.

11. Не правете с него пазарлъци от рода на:" Ако ти научиш това стихотворение добре, ще ти позволя да гледаш "Лека нощ, деца". Тази порочна практика оставя у детето невярно впечатление за целите на неговото обучение. То може да започне да мисли, че учейки, ви прави услуга, за която вие му се отплащате. Освен това обещанието, което давате, може да се окаже неизпълнимо (например да спре тока)и вие да се озовете в сложна ситуация.

12. Поне половин час на ден посвещавайте само на първокласника, без през това време да се занимавате с домакинстване, с телефонни разговори, гледане на телевизия или разговори с други членове на семейството. Така то ще разбере, че за вас няма нищо по-важно за него, и от радостите и от несполуките му.

13. Изработете в семейството единна тактика за общуване с първокласника. А свойте разногласия по повод кое е "правилно" кое - не е, изяснявайте без него. Ако той има проблем в училище, посъветвайте се с преподавателя му и училищния психолог, потърсете подходяща литература. Не бива да мислите, че всичко ще се реши от самосебе си или че постепенно ще натрупате опит. Живоът на детето ви не е най-подходящия полигон за експерименти.

14. Отчитайте, че децата, дори и поотраснали те, обичат преди заспиване да им четат приказки, да им пеят песни или просто ласкаво да ги погалят по главичките. Всичко това ги успокоява, помага им да снемат натрупаното през деня напрежение и да заспят по-бързо. Старайте се преди сън да не напомняте за неприятностите през деня, да не си изяснявате взаимоотношениятау да не обсъждате вчерашната контролна и др.Във ваши ръце е малкият първокласник да се справи с учебния материал успешно и да ходи на училище спокоен, дори с удоволствие. 

СЪВЕТИ КЪМ ДЕЦАТА

             Мило дете, в ежедневието те съпътстват много опасности и рискове.Ето защо запомни следните златни правила:

1.      С помощта на родители, учители и близки опознай добре района около жилището, училището и местата за игра. От мама и татко разбери на кои съседи можеш да разчиташ. Запомни номера на домашния си телефон, както и телефоните на съседите, на класния ръководител, на роднини и други близки хора.

НАУЧИ ТЕЛЕФОНА НА ПОЛИЦИЯТА!!!!!!!!!!

2.      Когато се прибереш в къщи и останеш само, заключи добре входната врата и се свържи по телефона с мама и татко.

НИКОГА НЕ ОТВАРЯЙ ВРАТАТА НА НЕПОЗНАТИ.

3. Когато по телефона ти се обадят непознати, не споменавай, че в   къщи няма възрастни и бързо затвори телефона. 

4. Ако прибирайки се в къщи, намериш вратата или прозореца разбити, не влизай в жилището. Незабавно потърси помощ от съседи или близки, помоли ги да се обадят в полицията и на твоите родители.

5. За всяко излизане от дома искай разрешение от родителите или от баба и дядо. Казвай винаги къде и с кого отиваш. Ако в къщи няма възрастен човек и излизането е наложително, обади се на други близки или съседи.

6. Не приемай лакомства, играчки или други подаръци от непознати.

7. Движи се по възможност по осветени и оживени улици. Избягвай задни дворове, неосветени входове и безлюди места. Прибирай се и у дома преди да се е стъмнило..

8. Ако забележиш, че някои те следва, веднага премини на другия тротоар. Насочи се към места, където има хора, или влез в първия възможен магазин, сладкарница или обществена сграда. Потърси помощ от униформени лица – полицаи, охранители или портиери.

9. Не приемай покани да те возят в коли, мотоциклет. Отдалeчи себързо от превозното средство и, ако някои тръгне след теб, викай силно:

ПОМОЩ! ПОМОЩ!

10. Не приемай покани от непознати за сладкарница, кино или гости.

11. Не приемай покани от непознати на улицата или в парка, да играете на криеница или да търсите със тях изчезналия им домашен любимец.

12. Не позволявай да те галят, прегръщат или целуват други, освен най-близките.

13. Когато някои се опита да те гали, опипва или целува, или е направил други странни неща с теб, не го пази в тайна, дори когато са те молили за това. Сподели всичко с мама, татко или с твоите учители.

14. Запомни, че не всички възрастни са добри. Между тях има и лоши хора. Когато някои възрастен ти се стори подозрителен, веднага избягай от него. Съобщи това на родителите си.

15. Когато в беда е друго дете, веднага потърси помощ от възрастни хора. Най-добре е да се обърнете към родители, учители, съседи или полицаи, ако наблизо има такива.

16. Ако някой насилва теб или друго дете, викай смело и силно:

ПОМОЩ! ПОМОЩ!

17. Избягвай да играеш само навън. При игрите навън е добре да сте в група от поне три деца. Тогава опасностите са по-малко. Не играйте на усамотени места.

18. Не се хвали в училище и пред непознати, че вкъщи има пари или скъпи вещи. Не разказвай колко луксозно е вашето жилище и какво има в него.

19. Не се впечатлявай, ако някой непознат знае името ти. Това може да е случайно или непознатият е разпитвал за теб. Не драскай името си върху дрехите или чантата си.

СЪВЕТИ КЪМ РОДИТЕЛИТЕ

                                             Скъпи родители,

1. Помогнете на вашето дете да опознае района,  в който живее и учи.

2. Възпитавайте детето да бъде смело, но предпазливо. Не насаждайте страх в детето. Страхливите деца са по-уязвими.

3. Научете детето да разпознава и се доверява на служителите на реда.

4. Опознайте приятелите на вашето дете. Спечелете тяхното доверие, за да сте добре информирани за детето си и неговите контакти.

5. Изисквайте адресите и телефоните на приятелите на вашето дете. Запознайте се с техните родители и средата, в която живеят. Бъдете особено предпазливи към новите запознанства.

6. Намирайте време за разговор с вашето дете. Въоръжете се с търпение да го изслушате. Вникнете в неговите проблеми и контакти. Отнасяйте се с уважение и доверие към детето си. Уважавайте неговите мнения и решения.

7. Ако оставяте детето само в къщи, търсете помощта на близки и познати,  които да го проверяват и наглеждат.

8. Обяснете на детето, че е опaсно да остава на улицата след здрачаване.

9. Бъдете бдителни, когато някои хора, дори семейни познати, проявяват особено внимание към детето ви, или се усамотяват с него. Открийте мотивите на тези хора.

10. Бъдете бдителни за пари и други подаръци, които детето получава. Разберете кой и с какви подбуди ги дава на детето.

11. Когато детето ви системно и продължително се застоява в нечие жилище, проверете с кого и защо го прави.

12. Не оставяйте детето си без надзор в дните на национални, църковни или други празници. Практиката показва, че на празници опасността от отвличане и похищение на децата е особено голяма.

КАК ДА ПОСТЪПИМ: 

І. КОГАТО ДЕТЕТО Е СТАНАЛО ЖЕРТВА НА НАСИЛИЕ

1.  Незабавно подложете детето на медицински преглед. Изискайте документиране на състоянието му и последиците от насилието в съдебна медецина. След това се консултирайте с психолог.

2.  Незабавно уведомете полицията за случилото се. Дайте информация за лицето, което е извършило насилието или е предполагаемият извършител.

3. Потърсете адвокат и преследвайте съдебно извършителя. Така със сигурност ще предпазите и други деца от насилие.

4. Бъдете внимателни и толерантни с детето. Бъдете дискретни. Споделяйте само с лекарите, адвоката, полицията и съда. От вашето поведение и грижа зависи психологическото възстановяване на детето.

5. Не изпитвайте срам от това, което детето ви е приживяло. Не му внушавайте, че и то трябва да се срамува. Отнасяйте се по същия начин и към чуждото насилено дете. Наранените деца трябва да бъдат приобщени. Не ги сочете с пръст. Те се нуждаят от внимание и обич.

ІІ. ЗА ДА СМЕ ПОДГОТВЕНИ

1. За издирването на изчезналото дете са необходими портретни снимки. Подновявайте ежегодно портретните снимки на детето.

2. Запишете и запомнете кръвната група на детето.

3. Пазете на надежно място кичур коса от детето за евинтуален ДНК анализ.

4. Фотографирайте и документирайте всички особени родови и придобити белези от наранявания или извършени операции. Запишете всички физиологични особености на детето за нуждите на неговото индентифициране.

5. Препоръчително е цялата информация да съхраните на сигурно място.

ІІІ. АКО ДЕТЕТО ВИ ИЗЧЕЗНЕ

1. Веднага подайте молба за издирване в полицията. Настоявайте за спешни издирвателни действия. Ако такива не последват, обърнете се към прокурор.

2. Потърсете съвет на адвокат.

3. Съгласувайте с органите по издирването контактите си с пресата и електронните медии.

4. Не се доверявайте на ясновидци и врачки – до сега няма открито от тях дете. Техните предсказания нямат доказателствена стойност.

5. Опаковайте в найлонов плик всички дрешки, чорапи, обувки и други предмети, с които детето е било в контакт през последните дни. Това ще помогне на издирването.

ЗА ДА НЕ Е БЕЗПОМОЩНО ОТВЛЕЧЕНОТО ЗАД ГРАНИЦА ДЕТЕ,  ПОМОГНЕТЕ МУ ОТ РАННА ВЪЗРАСТ:

1. Да научи наизуст името на родината си и нейната столица, името на селището, в което живее, домашния си адрес и телефон.

2. Да търси настоятелно помощ униформени лица, независимо, че говорят на чужд език.

3. Да знае, че в другите държави има българско посолство, където може да потърси помощ и закрила.

4. Да не вярва на похитителите или евентуални осиновители, че неговите родители са го изоставили, че са го продали, или че вече не са живи.

5. Да знае, че където и да попадне, родителите му няма да престанат да го търсят. Че каквито и страдания да преживее,  родителите му ще го разберат и приемат с радост и обич.

г – жа Мария Стефанова

Педагогически съветник в гр.Варна